Препънати думи
Как да разберем какво тъкмо тревожи едно обляно в сълзи 10-месечно бебе? И по какъв начин да му помогнем? Тази обстановка нормално хвърля в суматоха цялото семейство и всички с неспокойствие чакат деня, в който дребният човек ще проговори. А той пораства и от ден на ден схваща, само че не приказва. И опитите да каже простичкото „ мама “ провокират същинска суматоха – толкоз трудно и неясно звучат тези „ м “ и „ а “. Защо децата заекват и лекува ли се този проблем, изяснява логопедът Детелина Траянова.
Обратен резултат
Повече от 20% от жителите на планетата имат проблеми с говора, а близо 3 на 100 от тях заекват. При това колкото по-развита е една страна, толкоз по-висок е процентът на страдащите, демонстрира статистиката. Специалистите изясняват този факт с по-сложната конструкция на речта в напредналите страни. В множеството случаи заекването поражда в ранна детска възраст и от време на време изчезва с годините, само че не са редки и случаите, когато се задълбочава. Теоретично то се дели на невротично (логоневроза), неврозоподобно и смесено. Основният признак е нарушаването на речта, което може да е съчетано и с невротични и душевен разстройства.
В 90% от случаите заекването се вижда при деца сред 2,5 и 5 години, в интервала на най-бурното речево развиване. На 2,5 години малчуганите нормално употребяват свободно няколко десетки думи, а на 4,5 към този момент си служат почти с цялостния речников фонд на възрастен човек. Т.е. единствено за две години децата вършат необикновен речеви скок. И тъй като речта е една от най-сложните, а оттова и една от най-уязвимите човешки функционалности, на всички компликации в този интервал малчуганите реагират на първо място с нарушавания в говора.
Големите очи на страха
Заекването не се npeдава по завещание, въпреки че в някои фамилии се появява през потомство. Но се случва по-често на момченцата. При тях процентът е 4-5 пъти по-висок, в сравнение с при момиченцата. Просто на тази възраст нервната им cucтема е неустойчива и те са податливи на прочувствени разстройства. Освен това малчуганите са по-активни и своеволни в тази възраст и по тази причина по-често попадат в обстановки, които биха могли да им нанесат психическа контузия, а тя да отключи механизма на невротичното заекване. Заекването поразява най-силно и се развива най-бързо, когато детето изживее мощна нерешителност или стрес. По-често то се “заразява ” от страховете на възрастните и се плаши не толкоз от самото събитие, а от реакцията на мама и баща. Шокът, провокиран от мощен боязън, може да принуди детето да замълчи за дълго, а по-късно да излезе от това положение с трудно заекване. Но контузията може да е породена и от привидно незначителни за възрастните случки, които обаче мощно са впечатлили детето – сборичкване с връстници, тежка засегнатост, несправедливо обвиняване и даже мощна позитивна страст.
Ответен удар
Понякога децата стартират да заекват, когато се усещат изоставени и необичани. В такива случаи стартират да се държат ядосано и да беседват малко. Кавгите сред родителите в допълнение утежняват обстановката. Факт е обаче, че не страдат единствено деца с проблеми в фамилията. Често заекват и хлапета, които не познават “не ” за отговор. Презадоволените глезени деца не могат да образуват по този начин необходимото за живота интензивно търпение. И когато попаднат в ситуация, изискваща някакво въздържание, могат да отговорят на непостижимото изпитание със заекване. Често несъразмерните упования и упоритости на родителите също са причина за нарушавания в говора. Това най-често се случва при деца, които рано и бързо проговарят. В желанието си да демонстрират гениите на всеобщия любим, родители, баби и дядовци употребяват всяка опция да го покажат пред аудитория. Импровизираната сцена обаче доста постоянно е нож с две остриета за нежната детска душeвност. В устрема си да не помрачи високите упования на възторжената аудитория, детето пренапряга нервната си система и стартира да заеква.
В фамилии, в които някой от възрастните или обичан на детето човек заеква (приятел, учител или даже съсед), то може да стартира да копира говора просто от прекомерна обвързаност, само че по-често, тъй като по-слабо познава модела на естествения диалект. В такива случаи постоянно е достатъчно детето просто да смени социалната си среда.
Когато главата изпреварва устата
Често при 2,5 до 4-годишните деца интелектуалното развиване изпреварва физическото – речевият уред към момента не е изцяло развъртян, а мисълта тече бързо. И случва детето да запъне на първата сричка, пробвайки се да произнесе ясно завършена мисъл. Това положение се назовава атерация. То е краткотрайно и изчезва от единствено себе си.
Можем да кажем, че детето заеква, когато зачестят:
Повторение на първата сричка или писмен знак на думата неколкократно; Удължаване някои вътрешни звукове и променяне на интонацията; Напрежение при говорене - детето се зачервява, изпотява, подвига интонацията Напрежение в мимиката при говорене – повдигане на вежди, люлеене на главата, други тикове и жестове; Освен това детето стартира целеустремено да заобикаля обстановки, когато се постанова да приказва пред хора или непознати. Това доста постоянно се бърка със свенливост.Ако към 5 годишна възраст детето към момента заеква и логопед удостовери говорното разстройване, то е време да се стартира терапия. Децата към този момент схващат, че не са като останалите и те ги гледат по необикновен метод, до момента в който приказват. Много от тях не могат да се оправят с това напрежение, че са разнообразни, и заекването може фрапантно да се утежни. В учебната възраст то към този момент би трябвало да е относително душевен стабилно и да знае по какъв начин да посреща отношението на връстниците си. Защото децата могат да бъдат жестоки и нямат угризения да се подиграват и наскърбяват другите от тях.
Любопитно е, че доста от заекващите стопират, когато пеят, хранят се, приказват по телефона. Тези обстановки би трябвало да се употребяват, тъй като дават самочувствие на заекващото дете. Какво би трябвало да знаят още родителите си, с цел да са в помощ на децата си:
Да помогнем на заекващото дете:
По никакъв метод не показвайте паниката си и не говорете за заекването с други хора в негово наличие, даже да не участва на диалога, а да играе в близост. Не му правете забележки от вид: „ приказва по- ясно ”, „ намерения преди да приказваш ”, „ поеми си мирис ”. Така то ще усеща, че нещо не е наред, тъй като вие не казвате това на всички, с които поддържате връзка, нали? Гледайте го право в очите насърчително и не бързайте да завършвате изреченията му. Само в случай че то прекомерно доста се напрегне, тогава. Намалете динамичността, разногласията, виковете вкъщи. Старайте се всички да говорите постепенно, умерено, да вършиме паузи. Това е сложна смяна, само че доста основна. Наблюдавайте по кое време се ускорява и по кое време понижава заекването и реагирайте съответно. Ако детето пее без заекване, запишете го в хор, даже и да не пее доста правилно. Ако му е мъчно да чете на глас или да споделя приказка или друга преживелица от деня – не го карайте, говорете му вие – постепенно и умерено какво сте правили денем. Много значимо е да оставите чувство у детето, че с нищо не е по-различно от останалите деца, не акцентирайте, само че и не омаловажавайте казуса – терапия би трябвало да има.Ако въпреки всичко на 5 години детето се още има усложнения с говора и заекването ясно се вижда, не изпадайте в суматоха. Заекването се лекува. Имайте поради, че то може да изчезне и единствено. Колкото по-малко е детето и колкото по рано се консултирате с логопед, толкоз по-големи са възможностите да се оправи с този проблем. Единственото, което никога не трябва да вършиме, е да фиксирате вниманието върху казуса. При удобни условия – добър експерт, естествен психоклимат у дома, заекването отшумява с времето и се появява само при доста мощно неспокойствие.
Инфо: www.jenatadnes.bg
